Feb 29, 2016, 6:25 PM

Към него 

  Poetry » Other
835 0 2

Помниш ли ме…

Светлината от досега ни и
свободата – да бъдеш себе си.
Очертанията на магистралата
бяха извън правилата.
Преди стереотипът
да те засмуче.
С трябва.
И длъжен си.

 

Помниш ли ме…
Из белия камък на калдъръма.
По детски хванати за ръце –
сновяхме в прахоляка.
С лятото обагрено в есенно.
И нощното море,
там където луна и музика
се сливат в едно.

 

Помниш ли ме…

© Ава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието
  • Приятно, провокиращо...прочетох и се позамислих.Благодаря!
Random works
: ??:??