14 dic 2012, 14:09

Към приятелите

  Poesía
623 0 5

 

 

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

 

 

Не си мислете, че изкачвам стълбата –

аз ясно ви виждам и чувам.

Просто вие  прибързахте

с присъдите.

 

Дните ви изтичат, както моите,

а може и по-скучно.

Все едно дали хобита,

или неблагополучия

 

и вина за присъствие

в един отвратителен свят.

Но аз ви търся непрекъснато

не от суета.

 

Вече всеки отдавна е влязъл във релсите

и се стреми да спазва разписанията.

А в душите ни останаха белезите

от гонитбите на Михаля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПОЗДРАВИ!
  • Тук сме, намери ни, а и ние тебе, Ангеле... Хайде, до следващия път, че Михаля не чака! Жив и здрав да си, поете! Хубава вечер!
  • Уви, изтичат дните ни и все не намираме време за наистина ценностното...
    Хубаво, замислящо стихотворение.
  • !!!
  • Да! Споделям напълно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...