14 dic 2012, 14:09

Към приятелите

  Poesía
627 0 5

 

 

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

 

 

Не си мислете, че изкачвам стълбата –

аз ясно ви виждам и чувам.

Просто вие  прибързахте

с присъдите.

 

Дните ви изтичат, както моите,

а може и по-скучно.

Все едно дали хобита,

или неблагополучия

 

и вина за присъствие

в един отвратителен свят.

Но аз ви търся непрекъснато

не от суета.

 

Вече всеки отдавна е влязъл във релсите

и се стреми да спазва разписанията.

А в душите ни останаха белезите

от гонитбите на Михаля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПОЗДРАВИ!
  • Тук сме, намери ни, а и ние тебе, Ангеле... Хайде, до следващия път, че Михаля не чака! Жив и здрав да си, поете! Хубава вечер!
  • Уви, изтичат дните ни и все не намираме време за наистина ценностното...
    Хубаво, замислящо стихотворение.
  • !!!
  • Да! Споделям напълно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...