14 дек. 2012 г., 14:09

Към приятелите

624 0 5

 

 

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

 

 

Не си мислете, че изкачвам стълбата –

аз ясно ви виждам и чувам.

Просто вие  прибързахте

с присъдите.

 

Дните ви изтичат, както моите,

а може и по-скучно.

Все едно дали хобита,

или неблагополучия

 

и вина за присъствие

в един отвратителен свят.

Но аз ви търся непрекъснато

не от суета.

 

Вече всеки отдавна е влязъл във релсите

и се стреми да спазва разписанията.

А в душите ни останаха белезите

от гонитбите на Михаля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПОЗДРАВИ!
  • Тук сме, намери ни, а и ние тебе, Ангеле... Хайде, до следващия път, че Михаля не чака! Жив и здрав да си, поете! Хубава вечер!
  • Уви, изтичат дните ни и все не намираме време за наистина ценностното...
    Хубаво, замислящо стихотворение.
  • !!!
  • Да! Споделям напълно!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...