14 дек. 2012 г., 14:09

Към приятелите

625 0 5

 

 

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ

 

 

Не си мислете, че изкачвам стълбата –

аз ясно ви виждам и чувам.

Просто вие  прибързахте

с присъдите.

 

Дните ви изтичат, както моите,

а може и по-скучно.

Все едно дали хобита,

или неблагополучия

 

и вина за присъствие

в един отвратителен свят.

Но аз ви търся непрекъснато

не от суета.

 

Вече всеки отдавна е влязъл във релсите

и се стреми да спазва разписанията.

А в душите ни останаха белезите

от гонитбите на Михаля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПОЗДРАВИ!
  • Тук сме, намери ни, а и ние тебе, Ангеле... Хайде, до следващия път, че Михаля не чака! Жив и здрав да си, поете! Хубава вечер!
  • Уви, изтичат дните ни и все не намираме време за наистина ценностното...
    Хубаво, замислящо стихотворение.
  • !!!
  • Да! Споделям напълно!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...