Към пролетта
Забързан съм към пролетта
тъй както към обичана жена,
когато в студа при нея се завръщам,
очаквайки ръцете и душата си да стопля
с надежда бурно да прегръщам.
Обичам аромат на пролетни цветя
като милувка на коса любима.
Милувката - едно от чудесата в радостта,
кажете ми, какво по-мило има?!
Нима и Вие не жадувате за светлина,
която от очи пред вас извира?!
Обгърнати от нея как гори,
сърцето колко вярно реагира!
Забързан съм към пролетта
и нищо, че ще се сменят сезони.
Защо е нужно да се мисли за това,
когато си повярвал,
че ще свърши тази зима?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
