Към пролетта
Забързан съм към пролетта
тъй както към обичана жена,
когато в студа при нея се завръщам,
очаквайки ръцете и душата си да стопля
с надежда бурно да прегръщам.
Обичам аромат на пролетни цветя
като милувка на коса любима.
Милувката - едно от чудесата в радостта,
кажете ми, какво по-мило има?!
Нима и Вие не жадувате за светлина,
която от очи пред вас извира?!
Обгърнати от нея как гори,
сърцето колко вярно реагира!
Забързан съм към пролетта
и нищо, че ще се сменят сезони.
Защо е нужно да се мисли за това,
когато си повярвал,
че ще свърши тази зима?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
