21 jul 2012, 14:43

Към рифа

976 0 17

 

                                ***

                                аз съм лодка

                                с изтънели платна

                                и отдавна

                                ме люшкат вълните

                                нямам  ни бряг

                                ни посока

                                и отдавна

                                проклинам си дните

                                а кормчията

                                нейде пиян

                                хули времето

                                лошия улов

                                сто пробойни

                                вони на тамян

                                и поемам

                                към някой риф

                                улав

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Taka e.
  • То и аз се чудех какво се хилнаха всички, пък и нали изпуснах парата...
    Благодаря ти, Ангел!
  • Пък аз се натъжих...
  • Лина- благодаря!
    Владимир- ценя мнението ти и ме радва оценката, която даваш на това непретенциозно стихче.
    Хубав ден и хубава седмица, приятели!
  • Браво, харесаха ми стегнатият изказ и възгорчивата самоирония, признак на добро чувство за хумор.

    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...