rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
21 jul 2012, 14:43

Към рифа

970 0 17

 

                                ***

                                аз съм лодка

                                с изтънели платна

                                и отдавна

                                ме люшкат вълните

                                нямам  ни бряг

                                ни посока

                                и отдавна

                                проклинам си дните

                                а кормчията

                                нейде пиян

                                хули времето

                                лошия улов

                                сто пробойни

                                вони на тамян

                                и поемам

                                към някой риф

                                улав

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Taka e.
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    То и аз се чудех какво се хилнаха всички, пък и нали изпуснах парата...
    Благодаря ти, Ангел!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Пък аз се натъжих...
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Лина- благодаря!
    Владимир- ценя мнението ти и ме радва оценката, която даваш на това непретенциозно стихче.
    Хубав ден и хубава седмица, приятели!
  • vladun (Владимир Виденов)
    vladun (Владимир Виденов)
    Браво, харесаха ми стегнатият изказ и възгорчивата самоирония, признак на добро чувство за хумор.

    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0