rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
21 jul 2012, 14:43

Към рифа

971 0 17

 

                                ***

                                аз съм лодка

                                с изтънели платна

                                и отдавна

                                ме люшкат вълните

                                нямам  ни бряг

                                ни посока

                                и отдавна

                                проклинам си дните

                                а кормчията

                                нейде пиян

                                хули времето

                                лошия улов

                                сто пробойни

                                вони на тамян

                                и поемам

                                към някой риф

                                улав

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Taka e.
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    То и аз се чудех какво се хилнаха всички, пък и нали изпуснах парата...
    Благодаря ти, Ангел!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Пък аз се натъжих...
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Лина- благодаря!
    Владимир- ценя мнението ти и ме радва оценката, която даваш на това непретенциозно стихче.
    Хубав ден и хубава седмица, приятели!
  • vladun (Владимир Виденов)
    vladun (Владимир Виденов)
    Браво, харесаха ми стегнатият изказ и възгорчивата самоирония, признак на добро чувство за хумор.

    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0