Jul 21, 2012, 2:43 PM

Към рифа

  Poetry » Love
972 0 17

 

                                ***

                                аз съм лодка

                                с изтънели платна

                                и отдавна

                                ме люшкат вълните

                                нямам  ни бряг

                                ни посока

                                и отдавна

                                проклинам си дните

                                а кормчията

                                нейде пиян

                                хули времето

                                лошия улов

                                сто пробойни

                                вони на тамян

                                и поемам

                                към някой риф

                                улав

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Taka e.
  • То и аз се чудех какво се хилнаха всички, пък и нали изпуснах парата...
    Благодаря ти, Ангел!
  • Пък аз се натъжих...
  • Лина- благодаря!
    Владимир- ценя мнението ти и ме радва оценката, която даваш на това непретенциозно стихче.
    Хубав ден и хубава седмица, приятели!
  • Браво, харесаха ми стегнатият изказ и възгорчивата самоирония, признак на добро чувство за хумор.

    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...