21 июл. 2012 г., 14:43

Към рифа

969 0 17

 

                                ***

                                аз съм лодка

                                с изтънели платна

                                и отдавна

                                ме люшкат вълните

                                нямам  ни бряг

                                ни посока

                                и отдавна

                                проклинам си дните

                                а кормчията

                                нейде пиян

                                хули времето

                                лошия улов

                                сто пробойни

                                вони на тамян

                                и поемам

                                към някой риф

                                улав

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Taka e.
  • То и аз се чудех какво се хилнаха всички, пък и нали изпуснах парата...
    Благодаря ти, Ангел!
  • Пък аз се натъжих...
  • Лина- благодаря!
    Владимир- ценя мнението ти и ме радва оценката, която даваш на това непретенциозно стихче.
    Хубав ден и хубава седмица, приятели!
  • Браво, харесаха ми стегнатият изказ и възгорчивата самоирония, признак на добро чувство за хумор.

    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...