27 may 2008, 18:10

Към себе си

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Към себе си


Сама скитаща
към своята душа.
Не питаща.
В пожара тлееща
и лумваща в пожар.

По есенно море
боса ходеща.
По тайнствено небе
и по земите бродеща.

С косите разпилени,
с бунтовното сърце
скита в лунната премяна
към себе си протегнала ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тази душа може да бъде на коя да е жена. конкретно лунната жена от стиха засега се стреми към себе си. а намирането може би ще бъде краят на пътешествието..
  • ех...тази наша скитаща душа...
    хубаво е да намериш себе си...
    с обич, мила Кариня.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...