27 may 2008, 18:10

Към себе си

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Към себе си


Сама скитаща
към своята душа.
Не питаща.
В пожара тлееща
и лумваща в пожар.

По есенно море
боса ходеща.
По тайнствено небе
и по земите бродеща.

С косите разпилени,
с бунтовното сърце
скита в лунната премяна
към себе си протегнала ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ния Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тази душа може да бъде на коя да е жена. конкретно лунната жена от стиха засега се стреми към себе си. а намирането може би ще бъде краят на пътешествието..
  • ех...тази наша скитаща душа...
    хубаво е да намериш себе си...
    с обич, мила Кариня.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...