Към себе си
Към себе си
Сама скитаща
към своята душа.
Не питаща.
В пожара тлееща
и лумваща в пожар.
По есенно море
боса ходеща.
По тайнствено небе
и по земите бродеща.
С косите разпилени,
с бунтовното сърце
скита в лунната премяна
към себе си протегнала ръце.
Сама скитаща
към своята душа.
Не питаща.
В пожара тлееща
и лумваща в пожар.
По есенно море
боса ходеща.
По тайнствено небе
и по земите бродеща.
С косите разпилени,
с бунтовното сърце
скита в лунната премяна
към себе си протегнала ръце.
© Ния All rights reserved.
тази душа може да бъде на коя да е жена. конкретно лунната жена от стиха засега се стреми към себе си. а намирането може би ще бъде краят на пътешествието..
