Към себе си
По стръмни пътища отколе
вървиш загрижен, замечтан.
Не се ли умори, бе Коле,
да късаш дини от бостан?
Отвън са всичките зелени,
а вътре - зрелият им цвят.
Познаваш толкова вселени,
а не познаваш този свят.
Попадаше на цвят зелено,
а искаше да е червен.
Сърцето ти опечалено
престана да ти бъде фен.
Кога улучваше червено,
изпадаше във луд екстаз.
Но днес това е забранено
и под запòр е всяка страст.
Накрая се прости с бостана
и го кръстосай със бразди.
Нали сега това остана...
И насади го със звезди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
