koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
31 мая 2017 г., 11:15

Към себе си 

  Поэзия » Другая
298 0 7

По стръмни пътища отколе

вървиш загрижен, замечтан.

Не се ли умори, бе Коле,

да късаш дини от бостан?

 

Отвън са всичките зелени,

а вътре - зрелият им цвят.

Познаваш толкова вселени,

а не познаваш този свят.

 

Попадаше на цвят зелено,

а искаше да е червен.

Сърцето ти опечалено

престана да ти бъде фен.

 

Кога улучваше червено,

изпадаше във луд екстаз.

Но днес това е забранено

и под запòр е всяка страст.

 

Накрая се прости с бостана

и го кръстосай със бразди.

Нали сега това остана...

И насади го със звезди. 

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??