12 ene 2010, 12:44

Към себе си 

  Poesía
502 0 5

Не съм истинска, даже ме няма

както в твоите, тъй и в мойте мечти.

И съм фалшива, и съм измамна.

Търся в очите си честни очи.

 

Не съм безпределна. Нито съм края

на несбъдната вечност в деня.

Всичко виждам и нищо не зная,

и своя, и чужда. И преди, и сега.

 

Далечна съм. И съм толкова близо!

Като дъх съм, напиращ от твойте гърди.

Избягах от себе си, в себе си влизам -

когато се губя, и мен ме боли.

 

Захвърлих се, после се купих

за жълти стотинки (десеторна цена).

И моите, и чуждите грешки изкупих.

Продадох душите си сто! До една!

 

И сега, със нахалство нелепо

съм застанала, Боже, пред теб

и моля: прости ми и нека

пред себе си бъда достоен човек.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??