Не съм истинска, даже ме няма
както в твоите, тъй и в мойте мечти.
И съм фалшива, и съм измамна.
Търся в очите си честни очи.
Не съм безпределна. Нито съм края
на несбъдната вечност в деня.
Всичко виждам и нищо не зная,
и своя, и чужда. И преди, и сега.
Далечна съм. И съм толкова близо!
Като дъх съм, напиращ от твойте гърди.
Избягах от себе си, в себе си влизам -
когато се губя, и мен ме боли.
Захвърлих се, после се купих
за жълти стотинки (десеторна цена).
И моите, и чуждите грешки изкупих.
Продадох душите си сто! До една!
И сега, със нахалство нелепо
съм застанала, Боже, пред теб
и моля: прости ми и нека
пред себе си бъда достоен човек.
© Миглена Цветкова Все права защищены