12.01.2010 г., 12:44

Към себе си

698 0 5

Не съм истинска, даже ме няма

както в твоите, тъй и в мойте мечти.

И съм фалшива, и съм измамна.

Търся в очите си честни очи.

 

Не съм безпределна. Нито съм края

на несбъдната вечност в деня.

Всичко виждам и нищо не зная,

и своя, и чужда. И преди, и сега.

 

Далечна съм. И съм толкова близо!

Като дъх съм, напиращ от твойте гърди.

Избягах от себе си, в себе си влизам -

когато се губя, и мен ме боли.

 

Захвърлих се, после се купих

за жълти стотинки (десеторна цена).

И моите, и чуждите грешки изкупих.

Продадох душите си сто! До една!

 

И сега, със нахалство нелепо

съм застанала, Боже, пред теб

и моля: прости ми и нека

пред себе си бъда достоен човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...