Към синьото
Беше капка-море. Дума свършена.
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна
да издърпа след себе си другите.
И тогава, напук, духна вятърът.
Тежестта се изсипа през фугите.
Стана ясно небето. Обрулено.
А земята ми - цялата в облаци.
Самотата - до кокал ожулена,
се промуши през тъмните обръчи
и помогна ми сал да направим,
без да зная каква е причината.
... Тя е искала тук да остане,
а пък аз да отплувам. Към синьото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
