Към теб
Знам, когато умра,
спуснали скръбно клепачи,
радостни хора ще дойдат да плачат.
След туй с неумели ръце
ще объркат туй, що аз съм редил
с толкова мъка.
Затуй с немолили нивга уста
аз моля Смъртта:
- О, Смърт, миличка Смърт,
настигни ме по-далеч от дома,
на три дни път от моята жена
и вестта за моята смърт да я носи
най-нехайният пощальон.
Та, когато дойде,
да бъда вече зарит,
да остана в нейните очи
винаги млад, красив и жив.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
