Към теб

isys (Исус)
5 1

26 abr 2013, 11:12

Poesía » Otra

557 0 1

Знам, когато умра,

спуснали скръбно клепачи,

радостни хора ще дойдат да плачат.

След туй с неумели ръце

ще объркат туй, що аз съм редил

с толкова мъка.

Затуй с немолили нивга уста

аз моля Смъртта:

- О, Смърт, миличка Смърт,

настигни ме по-далеч от дома,

на три дни път от моята жена

и вестта за моята смърт да я носи

най-нехайният пощальон.

Та, когато дойде,

да бъда вече зарит,

да остана в нейните очи

винаги млад, красив и жив.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2013-04-26T16:11:21+03:00

Приятна, философска трактовка. Особено ми хареса това за радостните хора, които ще дойдат да плачат! Истинско проникновение, става дума за роднини, нали?