isys (Исус)
5 1
26.04.2013 г., 11:12 ч.

Към теб 

  Поезия » Друга
558 0 1

Знам, когато умра,

спуснали скръбно клепачи,

радостни хора ще дойдат да плачат.

След туй с неумели ръце

ще объркат туй, що аз съм редил

с толкова мъка.

Затуй с немолили нивга уста

аз моля Смъртта: 

- О, Смърт, миличка Смърт,

настигни ме по-далеч от дома,

на три дни път от моята жена

и вестта за моята смърт да я носи

най-нехайният пощальон.

Та, когато дойде,

да бъда вече зарит,

да остана в нейните очи

винаги млад, красив и жив.

© Исус Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приятна, философска трактовка. Особено ми хареса това за радостните хора, които ще дойдат да плачат! Истинско проникновение, става дума за роднини, нали?
Предложения
: ??:??