26 sept 2019, 14:45

Към тебе Боже

597 0 1

На тебе Господи се моля в тъмнина,

за верен път, посока, светлина.

Израснах аз във мрачни времена,

безбожни, пълни със духовна нищета.

 

Режим с жестоки комунисти,

във детството решаваше съдбите.

Без вяра хората държаха в страх,

а твойто име взимаха за грях.

 

Но падна в миг властта безбожна,

а вярата ми вече е възможна.

Ала израсъл в бездуховен мрак,

дори да се помоля аз не зная как.

 

И миг след миг във моята душа,

аз дупка чувствам, празнина.

Без вяра чиста вътре тя в все сама,

път трябва да намеря, светлина.

 

За туй на теб се моля, ти прости ми,

и над душата моя грешна се смили.

Молитвата дори не ми е по закона,

не зная твоята уредба нито пък канона.

 

Но силата ти чувствям я, разбирам,

към тебе път да търся аз избирам.

И пътят да е тежък там през планината,

аз връх ще изкача и с раните по ходилата.

 

Кръвта на жертвата и вярата във кръста,

премам бе да турям в раните ти пръста.

Но моля помогни ми да науча правилата,

в дома ти аз наяснно да съм със нещата.

 

Ти пътя покажи ми и посоката за твоя дом,

със радост тръгвам аз към него тичешком.

И чиста вяра за душата своя да открия,

и съд да нямам, с шепи от водата ти ще пия.

 

И за последно моля те, щом стигна си аз края,

вратите отвори ми само за да зърна рая.

А после волята ти  ако е такава, ти бутни ме,

там долу в тъмнината вечна отпрати ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...