26.09.2019 г., 14:45

Към тебе Боже

590 0 1

На тебе Господи се моля в тъмнина,

за верен път, посока, светлина.

Израснах аз във мрачни времена,

безбожни, пълни със духовна нищета.

 

Режим с жестоки комунисти,

във детството решаваше съдбите.

Без вяра хората държаха в страх,

а твойто име взимаха за грях.

 

Но падна в миг властта безбожна,

а вярата ми вече е възможна.

Ала израсъл в бездуховен мрак,

дори да се помоля аз не зная как.

 

И миг след миг във моята душа,

аз дупка чувствам, празнина.

Без вяра чиста вътре тя в все сама,

път трябва да намеря, светлина.

 

За туй на теб се моля, ти прости ми,

и над душата моя грешна се смили.

Молитвата дори не ми е по закона,

не зная твоята уредба нито пък канона.

 

Но силата ти чувствям я, разбирам,

към тебе път да търся аз избирам.

И пътят да е тежък там през планината,

аз връх ще изкача и с раните по ходилата.

 

Кръвта на жертвата и вярата във кръста,

премам бе да турям в раните ти пръста.

Но моля помогни ми да науча правилата,

в дома ти аз наяснно да съм със нещата.

 

Ти пътя покажи ми и посоката за твоя дом,

със радост тръгвам аз към него тичешком.

И чиста вяра за душата своя да открия,

и съд да нямам, с шепи от водата ти ще пия.

 

И за последно моля те, щом стигна си аз края,

вратите отвори ми само за да зърна рая.

А после волята ти  ако е такава, ти бутни ме,

там долу в тъмнината вечна отпрати ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...