На тебе Господи се моля в тъмнина,
за верен път, посока, светлина.
Израснах аз във мрачни времена,
безбожни, пълни със духовна нищета.
Режим с жестоки комунисти,
във детството решаваше съдбите.
Без вяра хората държаха в страх,
а твойто име взимаха за грях.
Но падна в миг властта безбожна,
а вярата ми вече е възможна.
Ала израсъл в бездуховен мрак,
дори да се помоля аз не зная как.
И миг след миг във моята душа,
аз дупка чувствам, празнина.
Без вяра чиста вътре тя в все сама,
път трябва да намеря, светлина.
За туй на теб се моля, ти прости ми,
и над душата моя грешна се смили.
Молитвата дори не ми е по закона,
не зная твоята уредба нито пък канона.
Но силата ти чувствям я, разбирам,
към тебе път да търся аз избирам.
И пътят да е тежък там през планината,
аз връх ще изкача и с раните по ходилата.
Кръвта на жертвата и вярата във кръста,
премам бе да турям в раните ти пръста.
Но моля помогни ми да науча правилата,
в дома ти аз наяснно да съм със нещата.
Ти пътя покажи ми и посоката за твоя дом,
със радост тръгвам аз към него тичешком.
И чиста вяра за душата своя да открия,
и съд да нямам, с шепи от водата ти ще пия.
И за последно моля те, щом стигна си аз края,
вратите отвори ми само за да зърна рая.
А после волята ти ако е такава, ти бутни ме,
там долу в тъмнината вечна отпрати ме.
© Петър Петров Всички права запазени