Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!
Твоят – облечен във алчност, която
душата продала за грош.
Моят се къпе във чалга, която
се лее в безкрайните нощи.
Твоят насякъл баща си с секира.
Това е правдиво, нали?
Моят живее в фалшиви ефири,
с фалшиви деди и бащи.
Твоят попаднал в затвора бетонен.
И някак си станал Човек.
Моят убива, краде и злослови.
Дори и затвор го не ще!
Твоят докоснал магичната песен.
Смъртта се смалила. Ура!
Моят докоснал потока словесен...
И бързо изгубил душа.
Твоят е песен, която се лее
във всички човешки сърца.
Моят е смешен! Завършвам, поете!
Отивам да браня душа!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados