13 jun 2017, 22:09

Към Вапцаров

  Poesía » Civil
567 0 1

Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!

Твоят – облечен във алчност, която
душата продала за грош.
Моят се къпе във чалга, която
се лее в безкрайните нощи.

Твоят насякъл баща си с секира.
Това е правдиво, нали?
Моят живее в фалшиви ефири,
с фалшиви деди и бащи.

Твоят попаднал в затвора бетонен.
И някак си станал Човек.
Моят убива, краде и злослови.
Дори и затвор го не ще!

Твоят докоснал магичната песен.
Смъртта се смалила. Ура!
Моят докоснал потока словесен...
И бързо изгубил душа.

Твоят е песен, която се лее 
във всички човешки сърца.
Моят е смешен! Завършвам, поете!
Отивам да браня душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...