13.06.2017 г., 22:09

Към Вапцаров

566 0 1

Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!

Твоят – облечен във алчност, която
душата продала за грош.
Моят се къпе във чалга, която
се лее в безкрайните нощи.

Твоят насякъл баща си с секира.
Това е правдиво, нали?
Моят живее в фалшиви ефири,
с фалшиви деди и бащи.

Твоят попаднал в затвора бетонен.
И някак си станал Човек.
Моят убива, краде и злослови.
Дори и затвор го не ще!

Твоят докоснал магичната песен.
Смъртта се смалила. Ура!
Моят докоснал потока словесен...
И бързо изгубил душа.

Твоят е песен, която се лее 
във всички човешки сърца.
Моят е смешен! Завършвам, поете!
Отивам да браня душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...