23 sept 2011, 0:13

Към върха

  Poesía
910 0 0

                                 КЪМ  ВЪРХА

 

Високо е,

високо е върхът!

И облаци понякога

на раменете му почиват,

преди отново

да поемат дългия си път.

Орли над билото се вият

и жеравни ята на юг летят,

а дивите кози

във бяг пресичат го.

Но колко трудно е

да стъпи там

човешки крак!

Готов ли си

да тръгнеш към върха,

ЧОВЕЧЕ?

Не по асфалт

или калдъръм,

не дори по утъпкана

тясна пътечка.

Много са,

трябва да знаеш,

много са пречките:

Огнена жар

ще разстила

пред тебе копривата,

с бодлива прегръдка

ще те задържат

глогини и шипкови храсти,

и драките,

с които склонът

е обрасъл.

Ще ти подлагат крак къпини,

ще те препъват камъни

и пропасти

дъха ти неведнъж

ще спират.

Ала успееш ли

нагоре да преминеш,

щедро оросил с потта си

белите скали,

ще можеш от високо

на света да се дивиш -

а шеметни гледки се откриват,

нали?

И неусетно

ще заглъхне ропотът

на уморените нозе,

на изподраните ръце

пред триумфа заслужен

на едно разтуптяно,

на едно победило сърце.

Защото -

струва си,

струва си всъщност

да изкатериш върха

дори заради

самото завръщане!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...