Sep 23, 2011, 12:13 AM

Към върха

  Poetry
918 0 0

                                 КЪМ  ВЪРХА

 

Високо е,

високо е върхът!

И облаци понякога

на раменете му почиват,

преди отново

да поемат дългия си път.

Орли над билото се вият

и жеравни ята на юг летят,

а дивите кози

във бяг пресичат го.

Но колко трудно е

да стъпи там

човешки крак!

Готов ли си

да тръгнеш към върха,

ЧОВЕЧЕ?

Не по асфалт

или калдъръм,

не дори по утъпкана

тясна пътечка.

Много са,

трябва да знаеш,

много са пречките:

Огнена жар

ще разстила

пред тебе копривата,

с бодлива прегръдка

ще те задържат

глогини и шипкови храсти,

и драките,

с които склонът

е обрасъл.

Ще ти подлагат крак къпини,

ще те препъват камъни

и пропасти

дъха ти неведнъж

ще спират.

Ала успееш ли

нагоре да преминеш,

щедро оросил с потта си

белите скали,

ще можеш от високо

на света да се дивиш -

а шеметни гледки се откриват,

нали?

И неусетно

ще заглъхне ропотът

на уморените нозе,

на изподраните ръце

пред триумфа заслужен

на едно разтуптяно,

на едно победило сърце.

Защото -

струва си,

струва си всъщност

да изкатериш върха

дори заради

самото завръщане!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...