Към върха

                                 КЪМ  ВЪРХА

Високо е,

високо е върхът!

И облаци понякога

на раменете му почиват,

преди отново

да поемат дългия си път.

Орли над билото се вият

и жеравни ята на юг летят,

а дивите кози

във бяг пресичат го.

Но колко трудно е

да стъпи там

човешки крак!

Готов ли си

да тръгнеш към върха,

ЧОВЕЧЕ?

Не по асфалт

или калдъръм,

не дори по утъпкана

тясна пътечка.

Много са,

трябва да знаеш,

много са пречките:

Огнена жар

ще разстила

пред тебе копривата,

с бодлива прегръдка

ще те задържат

глогини и шипкови храсти,

и драките,

с които склонът

е обрасъл.

Ще ти подлагат крак къпини,

ще те препъват камъни

и пропасти

дъха ти неведнъж

ще спират.

Ала успееш ли

нагоре да преминеш,

щедро оросил с потта си

белите скали,

ще можеш от високо

на света да се дивиш -

а шеметни гледки се откриват,

нали?

И неусетно

ще заглъхне ропотът

на уморените нозе,

на изподраните ръце

пред триумфа заслужен

на едно разтуптяно,

на едно победило сърце.

Защото -

струва си,

струва си всъщност

да изкатериш върха

дори заради

самото завръщане!