23 jul 2019, 10:28

Къпина 

  Poesía » De amor
1397 11 16

Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам

към мене да посяга с нагли пръсти.
Ще се наложи да търпиш на болка –
от мен ако поискаш да откъснеш,
ще трябва да докажеш точно колко.

Най-зрялото, най-сладкото у мене
го пазят най-бодливите лиани.
Куража стига ли ти да го вземеш?
Вземи. Ала и белег ще остане.

Не те устройва? Прав ти път, върви си.
Да, с мен е трудно. Затова е сладко.
От някоя сергия плод купи си.
О, пак ще ти е сладко... Но за кратко.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??