Къпина
Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти.
Ще се наложи да търпиш на болка –
от мен ако поискаш да откъснеш,
ще трябва да докажеш точно колко.
Най-зрялото, най-сладкото у мене
го пазят най-бодливите лиани.
Куража стига ли ти да го вземеш?
Вземи. Ала и белег ще остане.
Не те устройва? Прав ти път, върви си.
Да, с мен е трудно. Затова е сладко.
От някоя сергия плод купи си.
О, пак ще ти е сладко... Но за кратко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
