Кърпя рани

Не ще допусна някой да ме дразни

Душата и сърцето да са празни

Очи любими да са ми омразни

Постъпки светли да ми прозират мазни.

Тормозен по методики разнообразни 

Атаки скрити и също гадно явни

Търсене на поводи, причини разни

В годините да стават все по гадни ...

А колко дните бяха сладостно омайни

А колко тоя спомен все ме блазни

Сълзите, мислите, дерат ме бавни 

Отказах се от хората ми важни ...

Кръвта, родината - по най са главни

Преглъщах действия и мисли задни

Очите стисках и ги криех влажни

От къде намирах сили - мани, мани ...

Сега се вдигат мисли все по властни

Ръцете и ума събират смело данни 

За мир и разбирателство са жадни

Не искам и да чуя за въпроси правни ...

Очаквам с трепет дните да са славни

Спомените да изтрия още мрачни

Ех, как потривам братко длани

Приятелите мои верни или знатни

Да ги прегърна с очи си ясни 

Да кърпя техните им рани

Да им се радвам кат' са всинца сбрани

Да вдигаме наздравици с ракиите подбрани 

Да пазя и почитам техните им тайни

Да им помагам с усилия - ако се налага крайни ...

Да търся сила в мечтите страстни

Не искам да разравям спомените прашни

Не искам да връхлитат ме идеи страшни,

Идеите са общи, имотите са частни.

Метлата е за метене, но по-добре я яхни

Каквото било било, с ръка си махни

Спомените по балкони и по чужди бани

Сега ще бъде друго и друго ще се брани.

Където мърша има почиства се от врани

Съдбата, съдницата - на масата ни кани

Каквото е сега и утре - различно е от лани

Бог е милостив и пак ще ни нахрани.

Толкова, толкова ми се плаче за тебе заец

Като те гледам - чувам как дишаш заец ...

Заец тъй слъйшаш меня?