21.09.2025 г., 7:20

Кърпя рани

164 0 0

Не ще допусна някой да ме дразни

Душата и сърцето да са празни

Очи любими да са ми омразни

Постъпки светли да ми прозират мазни.

 

Тормозен по методики разнообразни 

Атаки скрити и също гадно явни

Търсене на поводи, причини разни

В годините да стават все по гадни ...

 

А колко дните бяха сладостно омайни

А колко тоя спомен все ме блазни

Сълзите, мислите, дерат ме бавни 

Отказах се от хората ми важни ...

 

Кръвта, родината - по най са главни

Преглъщах действия и мисли задни

Очите стисках и ги криех влажни

От къде намирах сили - мани, мани ...

 

Сега се вдигат мисли все по властни

Ръцете и ума събират смело данни 

За мир и разбирателство са жадни

Не искам и да чуя за въпроси правни ...

 

Очаквам с трепет дните да са славни

Спомените да изтрия още мрачни

Ех, как потривам братко длани

Приятелите мои верни или знатни

Да ги прегърна с очи си ясни 

Да кърпя техните им рани

Да им се радвам кат' са всинца сбрани

Да вдигаме наздравици с ракиите подбрани 

Да пазя и почитам техните им тайни

Да им помагам с усилия - ако се налага крайни ...

 

Да търся сила в мечтите страстни

Не искам да разравям спомените прашни

Не искам да връхлитат ме идеи страшни,

Идеите са общи, имотите са частни.

 

Метлата е за метене, но по-добре я яхни

Каквото било било, с ръка си махни

Спомените по балкони и по чужди бани

Сега ще бъде друго и друго ще се брани.

 

Където мърша има почиства се от врани

Съдбата, съдницата - на масата ни кани

Каквото е сега и утре - различно е от лани

Бог е милостив и пак ще ни нахрани.

 

Толкова, толкова ми се плаче за тебе заец

Като те гледам - чувам как дишаш заец ...

Заец тъй слъйшаш меня?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krasimir Jekov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...