Кърпя рани
Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни
Атаки скрити и също гадно явни
Търсене на поводи, причини разни
В годините да стават все по гадни ...
А колко дните бяха сладостно омайни
А колко тоя спомен все ме блазни
Сълзите, мислите, дерат ме бавни
Отказах се от хората ми важни ...
Кръвта, родината - по най са главни
Преглъщах действия и мисли задни
Очите стисках и ги криех влажни
От къде намирах сили - мани, мани ...
Сега се вдигат мисли все по властни
Ръцете и ума събират смело данни
За мир и разбирателство са жадни
Не искам и да чуя за въпроси правни ...
Очаквам с трепет дните да са славни
Спомените да изтрия още мрачни
Ех, как потривам братко длани
Приятелите мои верни или знатни
Да ги прегърна с очи си ясни
Да кърпя техните им рани
Да им се радвам кат' са всинца сбрани
Да вдигаме наздравици с ракиите подбрани
Да пазя и почитам техните им тайни
Да им помагам с усилия - ако се налага крайни ...
Да търся сила в мечтите страстни
Не искам да разравям спомените прашни
Не искам да връхлитат ме идеи страшни,
Идеите са общи, имотите са частни.
Метлата е за метене, но по-добре я яхни
Каквото било било, с ръка си махни
Спомените по балкони и по чужди бани
Сега ще бъде друго и друго ще се брани.
Където мърша има почиства се от врани
Съдбата, съдницата - на масата ни кани
Каквото е сега и утре - различно е от лани
Бог е милостив и пак ще ни нахрани.
Толкова, толкова ми се плаче за тебе заец
Като те гледам - чувам как дишаш заец ...
Заец тъй слъйшаш меня?
© Krasimir Jekov All rights reserved.