Този свят е разтворен прозорец.
Късче синьо небе за живот,
ако днес взора си тихо отвърнеш,
ще пропуснеш поредния рейс.
Затова усмихни се, погледай
бели облаци, сбрали във длан
две сълзи, изплели дъгата си
от лъчи, как цветнеят се там.
Изплачи, прогони я тъгата,
да не спъва радостта в теб.
Не с очи да го зърнеш живота,
а със сърце, разтопило и лед...
С топлота от своите видения
изрисувай свят - късче живот,
а прозореца щом си затвориш,
теб да виждат две очи от любов
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados