Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
13 abr 2007, 10:53

КЪСЧЕТА ЛЕД 

  Poesía » De amor
1213 0 26
 

Докосна ме дъждовно и заплаках,

в душата ми остави отпечатък.

Очите ми изгряха с обичта ти,

a днес от нея няма и остатък.

Във устните ми впиваше се жадно,

страстта ти бе така неутолима.

В косите ми се вплиташе и бавно

разкъсваше плътта ми, тъй ранима.

Говореше ми с думи пресметливи

и всяка бе пирон, забит дълбоко.

Заплиташе въжетата лъжливи,

завързваше мечтите нависоко.

Признание, прознизващо до болка,

увисна на стената до вратата.

Погледна ли към него, да напомня,

че тръгна си и сля се със мъглата.

Беззвездно е небето... опустяло.

Душата ми - по-жадна от пустиня.

Сърцето в неизбежност е замряло.

Сред късчетата лед... сега се крия.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??