КЪСЧЕТА ЛЕД
Докосна ме дъждовно и заплаках,
в душата ми остави отпечатък.
Очите ми изгряха с обичта ти,
a днес от нея няма и остатък.
Във устните ми впиваше се жадно,
страстта ти бе така неутолима.
В косите ми се вплиташе и бавно
разкъсваше плътта ми, тъй ранима.
Говореше ми с думи пресметливи
и всяка бе пирон, забит дълбоко.
Заплиташе въжетата лъжливи,
завързваше мечтите нависоко.
Признание, прознизващо до болка,
увисна на стената до вратата.
Погледна ли към него, да напомня,
че тръгна си и сля се със мъглата.
Беззвездно е небето... опустяло.
Душата ми - по-жадна от пустиня.
Сърцето в неизбежност е замряло.
Сред късчетата лед... сега се крия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кремена Стоева Todos los derechos reservados
