4 ene 2014, 19:00

Късчета огън

  Poesía » Otra
548 0 2

Сухо и прашно, с дъх на треви

и с аромата на зреещи праскови,

с вече пресъхнали тихи реки,

с вкус на смокини, със слънчеви ласки...

 

Лято, завръщаш се в спомена пак,

сбирайки късчета огън в душата ми!

Пò си желано от първия сняг –

с топлите, ярки звезди в необята!

 

С пъстрия полет на птичи криле!

С обич богато, ти вдъхновяваш!

Всичко ни даде, но нищо не взе –

знаеш и можеш с любов да даряваш!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...