Късчета огън

4 янв. 2014 г., 19:00

Поэзия » Другая

383 0 2

Сухо и прашно, с дъх на треви

и с аромата на зреещи праскови,

с вече пресъхнали тихи реки,

с вкус на смокини, със слънчеви ласки...

Лято, завръщаш се в спомена пак,

сбирайки късчета огън в душата ми!

Пò си желано от първия сняг –

с топлите, ярки звезди в необята!

С пъстрия полет на птичи криле!

С обич богато, ти вдъхновяваш!

Всичко ни даде, но нищо не взе –

знаеш и можеш с любов да даряваш!