4 янв. 2014 г., 19:00

Късчета огън

544 0 2

Сухо и прашно, с дъх на треви

и с аромата на зреещи праскови,

с вече пресъхнали тихи реки,

с вкус на смокини, със слънчеви ласки...

 

Лято, завръщаш се в спомена пак,

сбирайки късчета огън в душата ми!

Пò си желано от първия сняг –

с топлите, ярки звезди в необята!

 

С пъстрия полет на птичи криле!

С обич богато, ти вдъхновяваш!

Всичко ни даде, но нищо не взе –

знаеш и можеш с любов да даряваш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...