На едно дърво пред нас
къща на дърво си имам аз.
И когато търся свобода,
аз се качвам на дървото,
спокойно на мечтите да се насладя.
Животът там е друг.
Мечтите са обилни,
а тревогите безсилни.
Една къща на дърво
побира мен, мечти и малко четиво.
И щом пусна малко джаз,
потъвам в истински екстаз.
Това си имам аз,
къща за мечти и вечен джаз.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados