Mariad (Мария Димитрова)
8 2
7.02.2014 г., 0:37 ч.

Къща на дърво 

  Поезия » За деца
906 0 3

На едно дърво пред нас

къща на дърво си имам аз.

И когато търся свобода,

аз се качвам на дървото,

спокойно на мечтите да се насладя.

 

Животът там е друг.

Мечтите са обилни,

а тревогите безсилни.

 

Една къща на дърво

побира мен, мечти и малко четиво.

И щом пусна малко джаз,

потъвам в истински екстаз.

 

Това си имам аз,

къща за мечти и вечен джаз.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честна дума, когато прочетох произведението ти те почувствах много близка, защото те разбирам перфектно!!!И аз убожавам да си пускам музика, някъде, където съм сама и да политам в мечтите си, напълно забравила за страховете!!Произведението ти ме кара да кажа само едно нещо- ЧИСТА СВОБОДНА ДУША НА МЕЧТАТЕЛ!!!!!!!Ако има нещо по- велико и красиво от това, аз не знам... Само тези души умеят да обичат истински и да променят света!!!!Предполагам няма нужда да казвам, че произведението ти ми ХАРЕСА БЕЗГРАНИЧНО МНОГО!!!!Ти имаш ИСТИНСКИ ТАЛАНТ И ЧИСТА ДУША!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!НАПИСАЛА СИ ГО НАИСТИНА ИДЕАЛНО- ВСЯКА ДУМА, ИДЕЯТА, ВСИЧКО Е РАЗКОШНО!!!ВИЖ, АЗ КАК СЕ РАЗЧУВСТВАХ, ЗНАЧИ ТОВА Е ИСТИНСКО ИЗКУСТВО, ЗАЩОТО САМО ТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ТАКИВА МАГИИ СЪС СЪРЦАТА И ДУШИТЕ!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!БРАВО!!!!!!!!
  • Да си имаш кътче, където никой да не смущава мечтите ти,да се пренасяш на примамливи места съпроводена от музика...това е много хубаво!Поздрав за къщичката!
  • Животът там е друг.

    Мечтите са обилни,

    а тревогите безсилни.
    И ми се прииска да си имам и аз една, да избягам от време на време от моята съдба! Хареса ми!
Предложения
: ??:??