7 февр. 2014 г., 00:37

Къща на дърво

1.2K 0 3

На едно дърво пред нас

къща на дърво си имам аз.

И когато търся свобода,

аз се качвам на дървото,

спокойно на мечтите да се насладя.

 

Животът там е друг.

Мечтите са обилни,

а тревогите безсилни.

 

Една къща на дърво

побира мен, мечти и малко четиво.

И щом пусна малко джаз,

потъвам в истински екстаз.

 

Това си имам аз,

къща за мечти и вечен джаз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честна дума, когато прочетох произведението ти те почувствах много близка, защото те разбирам перфектно!!!И аз убожавам да си пускам музика, някъде, където съм сама и да политам в мечтите си, напълно забравила за страховете!!Произведението ти ме кара да кажа само едно нещо- ЧИСТА СВОБОДНА ДУША НА МЕЧТАТЕЛ!!!!!!!Ако има нещо по- велико и красиво от това, аз не знам... Само тези души умеят да обичат истински и да променят света!!!!Предполагам няма нужда да казвам, че произведението ти ми ХАРЕСА БЕЗГРАНИЧНО МНОГО!!!!Ти имаш ИСТИНСКИ ТАЛАНТ И ЧИСТА ДУША!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!НАПИСАЛА СИ ГО НАИСТИНА ИДЕАЛНО- ВСЯКА ДУМА, ИДЕЯТА, ВСИЧКО Е РАЗКОШНО!!!ВИЖ, АЗ КАК СЕ РАЗЧУВСТВАХ, ЗНАЧИ ТОВА Е ИСТИНСКО ИЗКУСТВО, ЗАЩОТО САМО ТО МОЖЕ ДА ПРАВИ ТАКИВА МАГИИ СЪС СЪРЦАТА И ДУШИТЕ!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!БРАВО!!!!!!!!
  • Да си имаш кътче, където никой да не смущава мечтите ти,да се пренасяш на примамливи места съпроводена от музика...това е много хубаво!Поздрав за къщичката!
  • Животът там е друг.

    Мечтите са обилни,

    а тревогите безсилни.
    И ми се прииска да си имам и аз една, да избягам от време на време от моята съдба! Хареса ми!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...