Къщата на забравените мигове

Минù препълнената улица отатък...

очаква те макалатурената* къща!

Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.

                                    В петък... в петък може би!

Минù, прозорецът е счупен –

невъзможно счупен, гнусно изоставен

смачкан спомен.

Денят бездомен трие своите очи!

                                    Блед отенък в петък може би?

Пресечи улицата, мигът е кратък.

За своя залък броди цял живот

ГЛУПАКЪТ, оставил четвъртия етаж...

                                    Ледени облаци от орхидеен дъжд!

* макалатура – от лат. makus – изоставен, непотребен, ненужен. Термин, който се използва при печат.