Къщата на забравените мигове

Poetry

1.2K 0 0

Минù препълнената улица отатък...

очаква те макалатурената* къща!

Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.

В петък... в петък може би!

Минù, прозорецът е счупен –

невъзможно счупен, гнусно изоставен

смачкан спомен.

Денят бездомен трие своите очи!

Блед отенък в петък може би?

Пресечи улицата, мигът е кратък.

За своя залък броди цял живот

ГЛУПАКЪТ, оставил четвъртия етаж...

Ледени облаци от орхидеен дъжд!

* макалатура – от лат. makus – изоставен, непотребен, ненужен. Термин, който се използва при печат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0