Къщата на забравените мигове
Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен –
невъзможно счупен, гнусно изоставен
смачкан спомен.
Денят бездомен трие своите очи!
Блед отенък в петък може би?
Пресечи улицата, мигът е кратък.
За своя залък броди цял живот
ГЛУПАКЪТ, оставил четвъртия етаж...
Ледени облаци от орхидеен дъжд!
* макалатура – от лат. makus – изоставен, непотребен, ненужен. Термин, който се използва при печат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
