18.10.2009 г., 23:38 ч.

Къщата на забравените мигове 

  Поезия
881 0 0

Минù препълнената улица отатък...

очаква те макалатурената* къща!

Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.

 

                                    В петък... в петък може би!

 

Минù, прозорецът е счупен –

невъзможно счупен, гнусно изоставен

смачкан спомен.

Денят бездомен трие своите очи!

 

                                    Блед отенък в петък може би?

 

Пресечи улицата, мигът е кратък.

За своя залък броди цял живот

ГЛУПАКЪТ, оставил четвъртия етаж...

 

                                    Ледени облаци от орхидеен дъжд!

 

* макалатура – от лат. makus – изоставен, непотребен, ненужен. Термин, който се използва при печат.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??