КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА

... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли,
да им разчупя черния си хлебец, на всекиго по къшейче да дам,

и да ги гледам, сякаш на молебен, и къщичката ми да бъде храм! –
с тях да забравя мъчните пътеки, в които газих преспи, смрад и кал,
да стелна и постелите си меки – за тях! – връз моя одър отеснял,
и – друмник през съдбата си безмълвна, душата ми към вас сега лети.
Живея в проста къщичка на хълма! – от обич, от надежди и мечти.