6 nov 2016, 18:23

Къщичка на колела /песен/

1.3K 0 0

Двамата със теб
обикаляме си по света
с нашата любима
къщичка на колела.


В наш'та каравана има
мир, любов и светлина,
трябва ли ни нещо

друго на тази земя? –
Аз не мисля така...

Защото
всеки ден започва
със усмивката любима.
Аз съм твоя, ти си мой-
емоция, незаменима!

Не, не е любов това!
Нещо повече е, да.
Влюбена била съм
много пъти до сега,
но никога преди
не съм се чувствала така.

Не. Не е любов това-
не е любов, а е мечта –
моята красива, сбъдната мечта-
ти си.
Ти си това

*********
Да казва кой каквото ще,

но на нас ни е добре –

стига само да сме двама

някъде със наш'та каравана...

Денем слънцето пече,
аз съм с моето момче.
Лъчите галят косите,
от щастие блестят очите...

Точно тук,

на тази поляна

и пред наш'та каравана,

аз ти заявявам,

че искам вечно да съм твойта дама.

Знам, че искаш го и ти –
то по всичко си личи,

че и ти си влюбен до уши

във мен –

с мен мечтаеш да започва

всеки твой вълшебен ден...
Двамата със теб сме в плен на любовта –
в плен на нашата красива
сбъдната мечта –
аз и ти сме това!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...