14 oct 2022, 6:55

Къщичка със двор

  Poesía
540 0 4

КЪЩИЧКА С ДВОР

 

Да имам къщичка със двор

и дива круша в двора.

Под нея масичка и стол,

над нея само Бога!

 

Край къщичката да минава път!

Прашасал, див, широкоплещест!

И щом ме види, да поспре -

да ми разкаже нещо!

 

И аз ще стана глух и сляп

за плитката житейска драма!

Ще слушам пътя във захлас,

тъй както слушах мама!

 

Времето ще ме пожали, може би...

Ще тръгне колелото наобратно.

На пътя в дрезгавият глас,

ще позная и гласът на татко!

 

Животът бързо изтъня...

И майка ми от тук ще си отиде!

- Когато станеш много стар,

ела да те прегърнем, сине!

 

Така ще каже тя, преди

да се венчае за баща ми!

Това ще каже тя...

и ще ме погали!

 

Как искам къщичка със двор,

когато вече никой няма.

На двора - масичка и стол,

над къщичката - мама!

 

Емил Стоянов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...