Къщичка със двор
КЪЩИЧКА С ДВОР
Да имам къщичка със двор
и дива круша в двора.
Под нея масичка и стол,
над нея само Бога!
Край къщичката да минава път!
Прашасал, див, широкоплещест!
И щом ме види, да поспре -
да ми разкаже нещо!
И аз ще стана глух и сляп
за плитката житейска драма!
Ще слушам пътя във захлас,
тъй както слушах мама!
Времето ще ме пожали, може би...
Ще тръгне колелото наобратно.
На пътя в дрезгавият глас,
ще позная и гласът на татко!
Животът бързо изтъня...
И майка ми от тук ще си отиде!
- Когато станеш много стар,
ела да те прегърнем, сине!
Така ще каже тя, преди
да се венчае за баща ми!
Това ще каже тя...
и ще ме погали!
Как искам къщичка със двор,
когато вече никой няма.
На двора - масичка и стол,
над къщичката - мама!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
