emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
Oct 14, 2022, 6:55 AM

Къщичка със двор

  Poetry
538 0 4

КЪЩИЧКА С ДВОР

 

Да имам къщичка със двор

и дива круша в двора.

Под нея масичка и стол,

над нея само Бога!

 

Край къщичката да минава път!

Прашасал, див, широкоплещест!

И щом ме види, да поспре -

да ми разкаже нещо!

 

И аз ще стана глух и сляп

за плитката житейска драма!

Ще слушам пътя във захлас,

тъй както слушах мама!

 

Времето ще ме пожали, може би...

Ще тръгне колелото наобратно.

На пътя в дрезгавият глас,

ще позная и гласът на татко!

 

Животът бързо изтъня...

И майка ми от тук ще си отиде!

- Когато станеш много стар,

ела да те прегърнем, сине!

 

Така ще каже тя, преди

да се венчае за баща ми!

Това ще каже тя...

и ще ме погали!

 

Как искам къщичка със двор,

когато вече никой няма.

На двора - масичка и стол,

над къщичката - мама!

 

Емил Стоянов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0