Късмет извадих
със сърцето си!
А езикът ми
хапливо-саркастичен
по принуда
или подразбиране,
разкъсва струни
и посича пориви,
прекъсва линии
на сбъдващи се
разриви или
отстранява
непотребни тумори.
Езикът е оръжие
и аз не мога
да омекотявам удара,
когато наранено
хлипа моето усърдие.
Не смей да търсиш сам
отровата по жилото,
защото само в лабиринта
на сърцето си
крия противоотрова.
А душата ми – къделя облачна,
безлунно е попила
съвършенство от Създателя.
Ако пък ти стиска
сам се убоди с вретеното,
с което днес преплитам
нишки от съдбата си.
Дали ще се удавиш
в дълбините на очите ми
зависи само от посланието,
което искаш да оставиш.
© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados