8 авг. 2019 г., 16:56

Късмет

1.1K 4 2

Късмет извадих

със сърцето си!

А езикът ми

хапливо-саркастичен

по принуда

или подразбиране,

разкъсва струни

и посича пориви,

прекъсва линии

на сбъдващи се

разриви или

отстранява

непотребни тумори.

Езикът е оръжие

и аз не мога

да омекотявам удара,

когато наранено

хлипа моето усърдие.

Не смей да търсиш сам

отровата по жилото,

защото само в лабиринта

на сърцето си

крия противоотрова.

А душата ми – къделя облачна,

безлунно е попила

съвършенство от Създателя.

Ако пък ти стиска

сам се убоди с вретеното,

с което днес преплитам

нишки от съдбата си.

Дали ще се удавиш

в дълбините на очите ми

зависи само от посланието,

което искаш да оставиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...