8.08.2019 г., 16:56

Късмет

1.1K 4 2

Късмет извадих

със сърцето си!

А езикът ми

хапливо-саркастичен

по принуда

или подразбиране,

разкъсва струни

и посича пориви,

прекъсва линии

на сбъдващи се

разриви или

отстранява

непотребни тумори.

Езикът е оръжие

и аз не мога

да омекотявам удара,

когато наранено

хлипа моето усърдие.

Не смей да търсиш сам

отровата по жилото,

защото само в лабиринта

на сърцето си

крия противоотрова.

А душата ми – къделя облачна,

безлунно е попила

съвършенство от Създателя.

Ако пък ти стиска

сам се убоди с вретеното,

с което днес преплитам

нишки от съдбата си.

Дали ще се удавиш

в дълбините на очите ми

зависи само от посланието,

което искаш да оставиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...