Късна есен

29 nov 2014, 21:26

Poesía » Otra

583 0 3

К Ъ С Н А Е С Е Н

Слънце грее, но не топли

идва люта зима.

Никой не чуй мойте вопли

младостта отмина.

Мойта младост, мойта жалост

с хубави години,

с много обич, с много радост

тъй неповторими.

И сега във късна есен

с спомени богата,

тъжна е и мойта песен

самотна- душата.

Гъсти мъгли посивели

покриват земята,

а очите ослепели

търсят светлината.

В миналото все се взират,

но то е далече

и утеха не намират,

спри се веч, човече!

Че животът на човека

веднъж му се дава,

затова и ти до века

насежда си данай.

Радвай се на всяко утро

на цветя, на птички,

не живей живот на пусто

добро дай на всички.

С хубаво да те запомнят

внуци и правнуци

и за теб да им напомнят

песните нечути!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-01-27T17:23:39+02:00

!!!!!!!!!!!!
anka-dimitrova (Анка Келешева)

2015-01-27T17:00:36+02:00

Благодаря на Стефан и на Елена за хубавите коментари-Духът и желанието за живот са много важни- те ни дават сила да продължим.
Ена (Елена Гоцева)

2015-01-26T15:48:42+02:00

Хубав, вълнуващ стих си написла, Анка, не ме остави безразлична... една ненатрапчиво споделена тъга... и оптимизъм.
Пожелавам ти нещо, което ти сама си го пожелала на себе си и така деликатно – и на нас, прочелите:

Радвай се на всяко утро

на цветя, на птички,

не живей живот на пусто

добро дай на всички.

С хубаво да те запомнят
внуци и правнуци
и за теб да им напомнят
песните нечути!...

Винаги ме е заразяавал твоят оптимизъм и силен дух.
Благодаря ти, мила!
От сърце!