Късна есен
К Ъ С Н А Е С Е Н
Слънце грее, но не топли
идва люта зима.
Никой не чуй мойте вопли
младостта отмина.
Мойта младост, мойта жалост
с хубави години,
с много обич, с много радост
тъй неповторими.
И сега във късна есен
с спомени богата,
тъжна е и мойта песен
самотна- душата.
Гъсти мъгли посивели
покриват земята,
а очите ослепели
търсят светлината.
В миналото все се взират,
но то е далече
и утеха не намират,
спри се веч, човече!
Че животът на човека
веднъж му се дава,
затова и ти до века
насежда си данай.
Радвай се на всяко утро
на цветя, на птички,
не живей живот на пусто
добро дай на всички.
С хубаво да те запомнят
внуци и правнуци
и за теб да им напомнят
песните нечути!...
© Анка Келешева All rights reserved.
